Реших да бягам в средно темпо, но да ускорявам на всеки 10 минути. На поредното ускоряване виждам една приятелка. След 5 секунди тя също ме забеляза. Помаха ми за поздрав. А аз с гримаса на ужас си извадих слушалките от ушите и извиках:
– Бягай… Бягай след мен, ако искаш да живееш!
Обезумялата от страх приятелка мигновено забърза крачка. В лудо темпо пробягахме около два километра. Изведнъж аз спрях.
– Кой? Кой те преследва? Кой иска да те убие?
– Как кой, никой! Просто движението е живот!
Посочи слепоочието си. Каза, че съм глупак, посмяхме се здраво. А след разходката трябваше два пъти да я почерпя чай заради шегата си.
