Вечерта в края на седмицата реших преди сън да погледам филм и да прочета нещо интересно в интернет. След това започнах обичайния си вечерен ритуал – миене на зъби, сваляне на контактните лещи.
Зрението ми е някъде минус 5, затова без лещи гледането и четенето ми е практически невъзможно, освен ако не съм на 5 см от обекта.
Опитвах се да си сваля контактните лещи примерно половин минута, но не можех да ги махна от окото (знаещите ще ме разберат). Взех огледало и със силен източник на светлина започнах да си светя в очите, но там лещи нямаше. Нито под клепачите, нито по ъглите.
Къде са и как така виждам всичко? В мозъка започват да растат противоречия. Взимам кутията с течност за лещите и какво виждам там? Отдавна свалените лещи, още преди филма и похода към банята.
И в този момент, когато мозъкът осъзна, че през цялото време се е оказал без лещи, гледал е филм без тях и се е занимавал с всякакви неща, то зрението ми веднага се върна до обичайните минус 5. Чувството беше неописуемо, сякаш някой намали плавно яркостта на екрана с дистанционно.
Нашият мозък е удивителен и хитър уред, способен сам себе си да измами.
