Имам приятел, който се стараеше да избягва рождените ми дни (видимо, за да не харчи пари за подарък) и реших да му дам урок.
Купих руло тоалетна хартия, внимателно я разопаковах, размотах рулото до средата и залепих предварително приготвения от мен на компютър златен сертификат (под формата на пластмасова карта) следното съдържание:
„Вие сте притежател на златното милиардно руло, компанията производител на нашата чудесна тоалетна хартия Ви връчва този златен сертификат (сумата от 10 000) и можете да получите парите си в дирекцията на компанията при предоставянето на пластмасовата карта.“
Акуратно опаковах рулото и отивайки веднъж на гости на моя приятел, сложих скришом „Бомбата с бавно действие“ в тоалетния шкаф заедно до другите рула тоалетна хартия. И след месец „бомбата“ гръмна!
И на нея не попадна нито моя приятел нито жена му, а неговата тъща, която тихомълком решила да вземе парите за себе си. Тя отишла в друг град, където бил производителят на тази тоалетна хартия и поставила всички в шах.
Писала до защита на правата на потребителя, търсела истината във вестниците, допитвала се до юристи…
Моят приятел се досетил за „пакостта“ ми и за това ми е безкрайно благодарен (тъй като тъщата не се е появявала у тях вече пет години). И започна да ми дава по два подръка – за рождения ми ден, и за деня на „Бомбата“.
Тъщата му ме знае и ме ненавижда и ме е вкарала в списъка си на „приятели“, където заемем почетното второ място след Хитлер.
