В Египет и Вавилон охлювът е символизирал вечност и плодородие, а в средновековна Европа – грях и леност. Да научим още любопитни неща за слузестите твари:
Охлювите са коремоноги със спираловидна черупка. Коремоноги с рудиментарна черупка или пък без такава се наричат голи охлюви.
Те са едни от най-древните жители на планетата ни. Учените твърдят, че тези мекотели са се появили преди повече от 500 милиона години. Могат да се адаптират към всяка среда, не им е нужна много храна.
Охлювите са разпространени по цял свят. Най-много видове има в крайбрежните зони на тропичните и субтропичните морета.
В исляма охлювът символизира съмнение, в будизма – търпение, а черупката му – застиналото време.
В Египет и Вавилон охлювът е символизирал вечност и плодородие, а в средновековна Европа – грях и леност. По-късно е станал символ на скромност.
Средната скорост на охлюва е около 1,5 мм в секунда, тоест за минута той може да преодолее разстояние, равно на шест сантиметра. На техен фон костенурките са истински спринтьори.
Видовете охлюви са много. Най-многочислен е класът Mollusca, който включва около 110 хиляди вида. В България има около 500 вида охлюви.
Първоначално охлювите са обитавали морето, но много от тях са преминали към живот в прясна вода и на суша. Могат да живеят и на суша, и във вода. Дори когато човечеството се намеси в средата им, са способни да оцелеят и да се приспособят към комфортно съществуване редом с нас. Този факт показва, че охлювите са по-умни, отколкото си мислим.
Мозъкът им е разделен на четири секции, благодарение на което те са способни на мислене. Охлювите дори могат да взимат различни решения, базиращи се на житейския им опит.
Охлювите живеят средно около 15 години. Тяхната жизнеспособност поразява: по време на благоприятни условия могат да прекарат в сън половин година! С настъпване на студа мекотелото прибира главата и тялото си в раковината, предварително скрита под листа или в земята. Входът се закрива със слуз, която с времето се втвърдява.
Продължителността на този сън е до настъпването на пролетта. По този начин охлювите могат да издържат на силен студ и жега. Градинските представители могат да издържат на температура до – 120 градуса. С настъпване на топлото време охлювите се пробуждат и жадно нападат храната. Когато силите им се възстановят, черупчестите започват да мислят за потомство.
Оказва се, че болшинството охлюви са хермафродити, много рядко се срещат разнополви същества. Размножават се чрез снасяне на яйца. Периодът на съзряване на яйцата е 3-4 седмици. Малките идват на бял свят с прозрачна черупка, с растежа тя става все по-плътна. Здравината на черупките зависи от количеството калций в храната: колкото повече го употребяват, толкова по-надеждна ще е „къщичката“. Почти при всички видове черупката се усуква надясно, по посока на часовниковата стрелка. Но понякога, макар и рядко, има и „левичарски“ черупки.
Известна особеност на охлювите са т.нар. антенки. Всъщност, това са неговите очи. Двете пипалца на този звяр улавят движението наоколо и така му помагат да се ориентира в пространството. Виждат лошо, миниатюрните им очи едва различават деня от нощта.
Но пък обонянието им е на висота: например, охлюв без черупка може да усети миризма на храна на разстояние до два метра. Слухът им отсъства напълно. Не са способни да издават звуци.
Взаимодействат помежду си чрез докосване. Рогцата им играят ролята на нос.
Тези мили създания живеят на малки групички. Когато стане хладно, основно през нощта, изпълзяват от своите убежища за храна. Охлювите не могат да дъвчат, те стриват храната си със своите 25 хиляди зъба, които са разположени като ренде.
Хапват всичко: малки личинки, трева листа, червеи. Опипват храната със своите рогца-пипалца. Тези същества могат да пият не само през устата, но и с помощта на външното покритие на кожата. Пресъхналите екземпляри за шест часа могат да попият през слузестата си обвивка такова количество вода, което се равнява на половината от теглото им.
Интересен факт! Във Франция живее бургундски охлюв, който зиме в мраз и лете в суша спи, но когато дойде топъл тих дъжд, той започва да „пее“ – да издава звуци, напомнящи мелодично пеене.
Охлювите имат една много неприятна за животните и човека особеност, която се проявява основно есента. Те са преносители на паразити: тении и червеи.
Оказва се, че тези мили създания имат неимоверна сила: могат да носят 10 пъти по-тежки неща от собственото им тегло.
Един от най-големите охлюви бил открит през 1976 година. Тежал 2 кг, а дължината му била около 38 сантиметра. Един от най-големите охлюви е австралийският морски. Той тежи до 40 кг и израства до 30 санта.
Удивителен факт! Цветът на черупката на охлюва зависи от цвета на почвата и състава на храната.
