По онова време живеехме близо до гора. В едно прекрасно и напълно обикновено утро съседката ни Галина, както обичайно, отишла на работа. Необичайното било, че по пътя тя намерила на земята замръзнала катерица (така и не разбрахме точно с каква цел я е вдигнала. Може би за чучело, може би за украса на врата си или на принципа „все ще има някаква полза в домакинството“.
В общи линии, тя занесла катерицата вкъщи, а след това тръгнала за работа. Синът ú по това време бил на работа, а мъжът ú в този ден се връщал от командировка.
След няколко часа в отдела влезе шефът и ни каза, че звъни мъжът на Галина с някакви странни въпроси дали всичко с жена му е наред, не са ли забелязали нещо странно и моли спешно да я изпратят у дома.
Оказало се, че катерицата изобщо не е мъртва, а даже си е много жива. Сгряла се в апартамента и решила, че тя вече е стопанката на къщата. А нашата Галя, за беда, сутринта изпекла палачинки и оставила бележка на мъжа си. Катерицата разнесла палачинките из целия апартамент и ги оставила да съхнат. Особено много палачинки била съсредоточила в коридора върху рогата от лос.
А когато вратата на апартамента се отворила, бързо се скрила.
И сега си представете състоянието на мъжа: от седмица не се е прибирал, а вътре ПАЛАЧИНКИ НАВСЯКЪДЕ и бележка: „Скъпи, това е за теб!“
