Домът ми в Амстердам днес следобяд. Техникът дойде в уречения час, за да поправи кухненски уред, преминал гаранционния си срок с около шест месеца.
Подхванахме непретенциозен разговор докато той си отваряше инструментите и започваше огледа на уреда. Попита ме от къде съм. Казах му, че съм роден в България. Той ми отвърна с широка усмивка и едно „комшу“, от което разбрах веднага, че беше от турски произход.
Започнахме да говорим за това кога сме тръгнали от страните си. Оказа се, че двамата бяхме пристигнали в Холандия по едно и също време. Преди повече от 25 години.
Разменихме мисли свързани с хубавите и не чак до там приятните неща от родните си места.
Накрая, след като работата привърши, дойде ред да помоля за сметката.
Концентриран над лаптопа си, където старателно попълваше детайлите на извършената поправка, Ибрахим тихо промърмори: „За комшу уреда е още в гаранция…“
Не поиска даже кафе или чай. Тръгна си усмихнат и ми пожела хубав ден.
Веско Панталеев Ешкенази, фейсбук
