Терминът „Големият взрив“ бил измислен от известния британски физик и астроном Фред Хойл, който се опитал с негова помощ да изрази саркастичното си отношение към подобна идея за възникването на Вселената.
За пръв път терминът „Големият взрив“ прозвучал на една от лекциите на Фред Хойл, по време на която той критикувал дадената теория. Въпреки това, в съвременната физика и астрономия „Големият взрив“ доминира и е общоприет, когато става дума за ранното развитие на вселената.
Освен това, доколкото е известно, останалите физици и астрономи не уловили иронията и сарказма на Хойл и вкарали дадени термин във всеобща употреба.
В българската версия сарказмът на този термин не се улавя много-много, тъй като при превод този термин придобива достатъчна сериозност. Но първоначалната английска формулировка «Big Bang» по-скоро трябвало да се преведе като „Големият бум“. В тази формулировка сарказмът е по-отчетлив.
Използваме случая да направим две малки забележки относно „Големият взрив“:
Първо, терминът „Големият взрив“ не е строг научен термина, това е просто запомнящо се словосъчетание, което служи като популярно име на теория, но не съдържа в себе си друг физичен смисъл.
Второ, според самата „Теория на Големия взрив“ в началния етап на развитието на вселената не е имало никакъв взрив, както ни се струва от самото име (в тосе състоял и тънкият научен сарказъм на учения). Според дадената теория първоначално цялата вселена представлява една-единствена точка, а цялото бъдещо пространство се намирало вътре в тази точка.
По този начин нямало външно пространство, в което можело да въникне експлозия, цялото пространство било вътре. А след това, даденото пространство заедно с цялата материя вътре в него започнала много бързо да се разширява.
Картината по-горе е добра художествена интерпретация на Теорията на Големия взрив. На картинката е изобразено развитието на вселената във времето: отначало точка, след това размерът на вселената става все по-голям и от една частица се образували галактиките, звездите и планетите.
Всичко това се случило насред великото „нищо“ (поне според човешкото възприятие). Само че художникът е допуснал една груба неточност: никаква светлина, наподобяваща взрив, не е имало първоначално в точката, а просто е имало разширяване от тази точка. Художникът все пак не се е сдържал и е нарисувал взрив, какъвто не е имало.
