Спрях да пия, че лошо ми влияе на историите, но ще опитам.
Случи се отдавна. Срещах се с мила девойка на име Поля. Тя беше много духовита, единствено дете в семейството. Занимаваше се с фотография, слушаше джаз и ню ейдж, обичаше арт филми и кафе. Беше на 22 години.
Родителите й отидоха на юг на почивка и ме помолиха 2 седмици да поживея с нея, апартаментът им беше доволно голям. Помагах с домакинството и двете кучета, живеещи у тях. Мъдрата й майка ми даде ключовете и цял списък с наставления.
В първата вечер от съвместния ни живот се прибрах уморен след 12 часа работа и бях удивен: апартаментът блестеше, в кухнята имаше натюрморт от плодове, сирена и салати. Милата Поля радостно ме посрещна.
– Вечерята още не е съвсем готова, а ти си уморен след работа! Да отидем да ти направя вана със соли и пяна – ще разпуснеш и ще си починеш. Тъкмо ще приготвя всичко.
Не обичам много соли и пяна, но тя така се стараеше. Поля сипа соли, пусна водата, добави сапун. Влязох във ваната и разбрах, че дупето ми седна върху неразтворените соли, но тя все пак се бе постарала. Постепенно заедно с нивото на водата започна да се образува и пяната и аз се настаних по-удобно във ваната.
След 3 минути започнаха да ме щипят задника и яйцата, извиках Поля, но си казах, че това е от разхлабващото действие на солите. След 15 минути ми пареха краката, задникът, гърбът. Осъзнавайки своята пролетарска същност, излязох от банята и си взех душ.
Но и това не помогна! Паренето стана още по-силно! Тялото ми бе огнено червено, адски ме сърбеше и се чешех. Взех си друг душ. Под струята вода ми бе по-леко. Повиках Поля.
– Какво си добавила във ваната? Пари ме навсякъде!
– Може би си алергичен към соли?
– Да бе да, алергичен съм към соли!
– Или към почистващия препарат?
– Какво?
– Преди теб минах ваната с почистващ препарат, за да стане по-бяла.
– А след това изми ли го?
– А защо? То се сля с ваната и не се виждаше.
ПС. Две седмици се видях в много приключения.
