Приготвям се за работа, питам жена си:
– Къде ми е синята риза?
– Там.
– Там – къде там?
– В стаята.
– В спалнята или хола?
– В спалнята.
Отивам в спалнята, отварям гардероба. Няма риза.
– Няма я тук.
– Има я.
– Не.
– Погледни в гардероба.
– В него гледам. Няма я.
– Погледни с отворени очи.
– Не, казвам ти, че я няма!
Чуват се стъпките на съпругата ми – звукът на неизбежността. Влиза в спалнята, отива до гардероба, БЕЗ ДА ГЛЕДА си пъха ръката вътре и изкарва ризата ми. Мълчалив поглед, който казва много. Излиза.
Оставам сам край гардероба. Гардероб – мразя те. И хладилника също.
