На един приятел му подариха игуана. Но той я възприемаше като предмет от интериора: хранеше я поеше я без всякакви прояви на чувства. И един ден тя го ухапала за пръста.
Първата му реакция: „Сега ще ти кажа аз на теб!“ Но след това видял, че тя го гледа предано и тъжно, дори излязла от аквариума и започнала да го следва из целия дом, като в очите й се четяло: „Прости ми, господарю, прости ми“.
Той така се разчувствал. На сутринта се събужда, а игуаната седи до него… цяла нощ не е мръднала, само го гледа тъжно. Приятелят ми така се зарадвал колко чувствителен и грижовен питомец има.
Но пръстът му не бил минал, даже се бил подул. Взел игуаната в ръце и право при доктора. Там се изяснило, че този вид игуана е отровен, само че отровата е много слаба, затова те първо хапят, а после тъпо се мъкнат след жертвата и я чакат да издъхне…
