Седим си значи тихо и кротко през уикенда на вилата. Часът е три през нощта, алкохолът от кръвта така и не иска да си тръгва и тук на един мой авер му идва идиотската мисъл – да звъним на градските телефонни номера и да се бъзикаме:
– Извинете, току-що не мина ли стадо овце покрай вас?
Разбира се, сънените хора ни отговаряха:
– Какви овце? Вървете на майната си! Имайте съвест! И т.н.
Но един пич просто ни порази. Имахме чувството, че той сякаш очакваше нашето обаждане. И така, проведе се следният диалог:
– Извинете, а току-що не мина ли стадо овце покрай вас?
– А ти какво, изостана ли?
