Женска история…
Планирах посещение при гинеколог в края на седмицата. Въпреки това рано сутринта ми позвъниха от клиниката и ми казаха, че са преместили визитата за днес в 9:30…
В този момент вече се бях приготвила и изпратила шестгодишната си дъщеря до училище, а часът бе 8:45. Пътят до клиниката отнемаше около 35 минути, така че разполагах с малко време.
Като всички порядъчни жени се отнасям много трепетно към личната си хигиена, особено в такива случаи, но този път нямаше как да положа продължително усилие по този въпрос.
В общи линии, бързо влязох в банята, свалих си пижамата, намокрих се с малката кърпичка, която висеше на мивката и добре се отърках на едно и също място, за д подобря своята представителност. След това хвърлих кърпичката в коша с неща, сложих си някакви дрехи, качих се на колата и се втурнах към клиниката.
Не чаках и няколко минути в приемната и докторът ме повика. Аз, както и повечето от вас, зная как протичат тези прегледи затова легнах на стола и разтворих крака, като се обърнах настраани и си представях, че съм някъде в Париж, за да се разсейвам от процедурата.
В определен момент чух изненадания глас на доктора: „Боже, днес сме проявили особено усърдие, а?“ Не разбрах точно какво има предвид и си замълчах.
След процедурата въздъхнах с облекчение и се отправих към вкъщи. Денят мина както обикновено: малко шопинг, чистене, готвене. След това се върна дъщеря ми от училище. Пратих я да си измие ръцете, когато чух да казва:
– Мамо, къде ми е кърпичката?
Казах ѝ да си вземе една от шкафа. На което тя отвърна:
– Не, мамо, трябва ми точно тази, която беше на мивката. В нея бях завила всичките си брокати.
Никога няма да отида повече при същия гинеколог… Никога!
