Отскоро четиригодишният ми син взе да предпочита нощем да не му чета аз книжка, а по-голямата му сестра, която е на 12.
Това само ме зарадва… На нея четох, докато навърши 8 години, а след като се роди и второто, четох и на двамата. Понякога на всеки поред. Прочел съм повече приказки от всеки възрастен…
Без преувеличение мога да кажа, че чета отлично за всеки слух – трябва да озвучавам аудио книги – с интонация, с глас за всеки персонаж, с паузи на нужните места, с правилните ударения… А тя чете бегло и неизразително. Бърка постоянно. Но синът ми предпочита нея.
