През 90-те майка ми правеше домашно вино от грозде, обилно растящо в беседката на двора ни. „Кюспето“ – останалите съставни части след приготвянето на виното, обикновено хвърляше в птичия двор, където тази питателна смес с удоволствие бе консумирана от всички представители на животинския свят, срещащи се там.
Един ден баща ми се прибра от работа и след задъжителния обход на стопанството, попита – а защо два таралежа лежат в курника?
Мама бързо се втурна към курника и наистина – обкръжени от кокошки, патици, гъски и пуйки, лежаха на земята два таралежа с окървавени муцуни. Докосвайки им крачетата, тя се убеди, че ежковците са живи, но са.. пияни! А муцуните им бяха червени от джибрите.
Трябва да отбележа, че таралежите в района бяха много, винаги е имало много от тях, но не дразнеха хората и се възприемаха като част от селската битност.
Тъй като бяха „местни“ таралежи, то с времето са разбрали номера и са се научили да се промъкват заедно с домашните животни. Когато стопанката влизала в двора и носела храна, то зад оградата настъпвало вълнение с крясъци и суетене. За таралежите това било сигнал – могат да ядат на аванта.
Та така и този път. Двете кофи джибри предизвикали стълпотворение и таралежите се втурнали също да се подкрепят. Похапвайки с ферментиралото кюспе, те се напили и да не губят сили отпуснали крак и му заспали. В такъв вид ги видял и баща ми, справедливо питайки съпругата си какво правят в двора две бодливи чорапчета. :)
Мама, виждайки, че таралежите не проявяват агресия, ги взела за задните крачета и ги сложила на сянка под черницата, където те лежали няколко часа и пиейки после вода, си тръгнали по своя път.
А в нашето семейство се появи весела история за пияни таралежчета.
Снимката е от интернет.
