Отиваме с акушерската бригада на домашно повикване, родилката е в 40-та седмица.
Отваря ни млада дама по халат и с голям корем, съответстващ на срока. Преглеждаме я допълнително, по всички признаци е време да ходи в болницата.
Девойката:
– Изчакайте само да си събера пакет с неща.
И отиде в съседната стая.
След около трийсет секунди тя излезе вече без корем (!) и с новородено бебе в ръце. Мълчаливо отиде до кухнята и започна да храни бебето.
– Момиче, а кога… ааа…. успяхте…?!
В отговор – не по-малко удивление, само премига с големите си сиви очи – хлоп-хлоп. Санитарят реши, че е време да се пенсионира. Акушерката трескаво започна да си припомня най-необичайните случаи от учебниците.
А след това от стаята излезе… точно същата девойка, но с корем вместо дете и с пакет в ръце. Лекарите разбраха, че това вече не е делириум, а психическо разстройство – хората не се раздвояват просто така.
