Известно е, че всики гении има ствоите странности, помагащи им да творят по-плодотворно върху поредния си шедьовър. Писателите не правят изключение:
Фридрих Шилер – немският писател не можел да се съсредоточи, ако до себе си нямал кутия с изгнили ябълки. Естествено, Шилер ял развалените плодове, на него просто му трябвала тяхната миризма.
Уилям Бъроуз – през есента на 1951 година писателят и жена му си спретват домашно парти по техен вкус: с много алкохол и наркотици. Когато писателят се опиянил, се сетил за известния номер на Вилхелм Тел, който веднъж стрелял в ябълка, стояща на главата на неговия син.
Той решил да повтори опасния трик и поставил върху главата на жена си ябълка. Само че мерникът му не сполучил и Бъроуз застрелял съпругата си.
Николай Гогол – личността на Гогол е обвита в мистерии и странности. За него се знае, че докато пишел своите произведения, той предпочитал да стои прав.
Виктор Юго – Авторът на „Парижката Света Богородица се отнасял отговорно към занаята си, затова предпочитал да не излиза от дома си, докато не завърши поредното си произведение. Освен това се подлагал на изпитание: нареждал на слугите да изнесат всичките му дрехи без изключение. Самият писател пък оставал гол и се захващал за работа.
Оноре дьо Балзак – известният френски писател бил виден кафеман. На ден Балзак можел да изпие отколо 50 чашки силно неподсладено кафе. Изследователи на жизнения и творческия път на романиста твърдят, че в процеса на написване на „Човешка комедия“ Балзак практически не спал.
Писателят си платил заради любовта си към кафето: той имал болен стомах и високо кръвно.
Александър Дюма – големият френски писател имал своя цветна методика на писане: със синия цвят Дюма обозначавал фантастичните романи, с жълтия – поезията, а розови били статиите в публицистичен стил.
Освен това Дюма бил голям авантюрист. Веднъж той се съгласил да участва в дуел, в който дуелистите трябвало да теглят жребий. Загубилият трябвало да се се застреля и, за нещастие, това се оказал Дюма. Писателят взел пистолета и отишъл в съседната стая, от която след няколко секунди се чул изстрел. Ккакво било удивлението на всички, когато в стаята видели здравият и невредим Дюма. „Стрелях, но пропуснах“ – с тези думи той обяснил оцеляването си.
Чарлз Дикенс – английският писател имал особено отношение към мъртвите тела. Той можел с часове да гледа трупове, а също така щателно да ги изследва и да наблюдава как ги приготвят за погребения.
