Всички познаваме дружелюбното мече, което не може да живее без мед и което, странно защо, не носи панталони. Но сега ще узнаем нещо сензационно за нашия любим герой. Прости ни, Пух, повече не можем да го крием.
Да започнем по ред: през 1914 г. лейтенантът от канадската армия Гари Коулбърн купил за 20$ малко черно мече от ловец, който бил убил майка му.
Коулбърн кръстил женското мече Уинипег, на името на родния си канадски град Уинипег (Манитоба, Канада). Мечето бързо се превърнало в любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и стигнало с тях чак до Великобритания, като за целта било вкарано нелегално.
В Англия войниците разбрали че трябва да заминат за Франция и понеже не можели да вземат мечето със себе си, лейтенант Коулбърн го оставил в Лондонския зоопарк с уговорката, че когато се върне след няколко месеца, ще си го вземе. Там служителите започват да наричат мечето на галено Уини.
Истината е, че впоследствие Колбърн наистина се връща да си прибере зверчето, но като вижда как посетителите и персонала на зоопарка са се привързали силно към него, решава да им го остави.
По една вълшебна случайност в този зоопарк често ходел и Кристофър Робин Милн, син на писателя Александър Милн. При едно от посещенията си Кристофър Робин се запознава с Уини и така харесва мечето, че започва да ходи често в зоопарка заради него. Понякога дори влизал в клетката му.
Скоро Кристофър Робин сменя името на своето плюшено мече Едуард с това на Уини Пух, в чест на косматия си другар от зоологическата.
Писателят Александър Милн се вдъхновява от приятелството на сина си и мечето и така създава любимата на всички ни история за Мечо Пух, Прасчо, Тигър, Кенга, Йори и т.н.
В една от главите е описано и как любителят на мед получава името си:
Само че от дългото висене на връвта ръцете му се бяха схванали и цяла седмица стояха протегнати нагоре. А когато някоя муха му кацнеше на носа, трябваше да я духа: „Пух!“
И мисля (но не съм съвсем сигурен), че това беше май причината да го наречеш Пух!
