Всички знаем, че използването на маршрутка е не само опасно, но е и свързано с редица неудобства. Подготвили сме за вас малка квалификация на пътниците, които най-често прибягват до този вид транспорт:
Телепати – лечители
В тази категория попадат жени в пенсионна и предпенсионна възраст. В стремежа си да си освободят място в препълнената маршрутка могат да накарат чрез тежък поглед и флуиди дори човек без крака да стане от мястото си, като подобно на Христос по ментален път му изпращат релпликата: „Стани и ходи! Стани и си ходи оттука!“
Като цяло ви съветваме винаги да отстъпвате мястото си, даже в маршрутките. Бъдете джентълмени!
Стрелите
Тази категория я е срещал всеки. „Стрелите“ са онези пътници, които с пламнал поглед събарят всчко по пътя си, за да вземат малкото седящи места.
В онзи момент, когато на маршрутката се затвори със скърцане, няма нищо по-важно в живота от това задникът им да намери място. Между другото, от това страдат предимно жените, независимо от възрастта.
После идва следващия етап на умствен труд – осъзнаването, че ще трябва да си плати билетчето. При това този факт обичайно бива осъзнаван с израз на лицето, с който обикновено хората си спомнят за неизключена ютия, тип „О къде съм?!“ и очите започват да се въртят в търсене на отговор.
След това започва една трепетно търсене на портмонето в чанта, в която може да се намери всичко необходимо в случай на евакуация, включително седмичния набор продукти за семейството.
Но накрая заветното портмоне с размери на таблет е намерено и идва най-сложния момент – да се плати.
В един миг следва анализ на всички седящи в маршрутката хора: „А не са ли седнали те на моето място?“, „А няма ли да ми откраднат багажа, докато отида до шофьора?“, „А ефектно ли ще изглеждам при прехода си до водача?“
Но, всъщност, това е утопия и до този сладостен мисловен процес обикновено не се стига, а побеждава баналният мързел и ръцете подават парите на най-близкия съсед, който трябва да изпълни своето задължение.
Бъбривците
Тази категория пътници смята, че маршрутката е място за разговори по телефона.
Възможно е това поведение и да е оправдано, но само в случай, че от другата страна е леля ти Сара от Израел, на която трябва да преразкажеш целия си живот и живота на семейството ти за последните години.
Вероятно тези хора вярват, че околните трябва да знаят кой и как се е прецакал, кой се е напил и къде, акало ли е бебето сутринта и ако е акало, как – течно или твърдо, както и какви трябва да са бебешките дрешки в детската градина.
Торбаланите
За щастие, пасажерите в тази категория са рядко явление. Основно се срещат до големите търговски центрове.
Обичайно действието се раз
вива така: вратите на маршрутката се отваря влиза дама, а зад нея с четири-шест торби се качва мъж, който стъпва на степенката с изражение на лицето на страдалец, правещ финалните стъпки при изкачването на Еверест.
Ако има места до входа, тогава „торбаланата“ и нейният благоверен сядат и се скриват под пакетите, над които се виждат само уморени очи.
Ако обаче няма места на входа, то цялата процесия се движи като ледоразбивач из маршрутката, удряйки със своите торби всички седящи. Виждайки всичко това, неволно започваш да се чудиш: „Щом в торбите им има продукти за няколкостотин лева, толкова ли нямат 5 лева за такси?“
