Делфините, подобно на много други бозайници, които живеят във водна среда, имат много висока степен на интелектуално развитие. Това е установено в хода на безброй изследвания. Изследванията показали, че делфините могат да поддържат социален живот, да разбират човешката реч и дори да спасяват хора от гибел.
Първите факти за спасяване на хора от делфини датират от времената, когато е живял Омир. Повечето хора били сигурни, че делфинът, като виждал как човек се дави, в резултат на мислителния процес, разбирал, че ако той не получи глътка въздух, ще загине, затова и избутвали човека към повърхността.
Второто предположение на обикновените хора, далеч от науката, било, че спасяването на човек не е цел на делфина, а банална игра. Животното възприемало човека като топка, която може да подхвърля.
Всъщност, първото предположение е много по-близо до истината, отколкото второто. Факт е, че делфините издигат на повърхността не само хора, но и представители на техните видове, ако те изгубят сили и започнат да се задушават от недостатък на кислород.
Освен това, в опровержение на второто предположение, може да отбележим факта, че делфините не се опитват да си играят с истински топки, спасителни пояси и други предмети, попаднали във водата, следователно едва ли биха искали да си играят и с човека.
