Когато бъдещият математик Джордж Данциг бил още студент, с него се случила следната история:
Джордж се отнасял към учебния процес с изключителна сериозност и често седял над учебниците до късно вечер. Веднъж, след една безсънна нощ, той проспал началото на лекция на професора си Йежи Нейман и се явил на нея с 20 минути закъснение.
Данциг набързо преписал в тетрадката си двете задачи от дъската като сметнал, че това е домашната им работа.
„Няколко дни по-късно се извиних на Нейман, че ми е отнело толкова време, за да напиша тази домашна работа – просто уравненията изглеждаха малко по-трудни от обикновено. Попитах до дали все още би ги приел. Той ми каза да ги хвърля на бюрото му.“ – разказва по-късно самият Данциг.
След няколко седмици професорът позвънил трескаво в дома на Данциг в шест часа сутринта.
Оказало се, че Джордж Данциг успял да намери да правилното решение на две по-рано нерешими задачи на математиката, като заради закъснението си за лекцията дори не подозирал какво всъщност прави. Той успял толкова бързо да реши два проблема наведнъж, върху които велики математици се мъчили хилядолетия наред.
Историята на математика вдъхновява Бен Афлек и Мат Деймън да направят филма „Добрият Уил Хънтинг“.
Работата е там, че Данциг не бил ограничен от славата на тези задачи като неразрешими, той просто не знаел, че те са уж невъзможни за решаване. Което ни навежда на мисълта дали „невъзможно“ не е просто дума, която да ни служи като извинение?
