Положението е такова, че приятелката ми има мустачки. Не, не говоря за такива големи хусарски, а за малки черни мустачки. Те невинаги се виждат, но след като ги видях за пръв път – няма връщане назад. Аз наистина я харесвам много, намирам я за симпатично момиче, но тези мустачки… Те са отрова за любящото ми сърце.
Няколко месеца тънки и акуратни намеци не дадоха никакви плодове, освен усещането, че тя просто не знае какво има! Как може, като се гледа в огледалото всеки ден!
След дълги страдания и непрестанни нощни кошмари разработих перфектния план. Да купя ваучер за електроепилация и да ú кажа, че мой приятел го е спечелил на откриването на нов фитнес клуб. Той си няма приятелка и епилацията не му е нужна. Идеално, нали? Да.
Отидох до салона. Платих сумата, необходима за пълен курс за избавление от мустачките и се втурнах към вкъщи. Дадох ваучера на своята възлюбена. Всичко мина без проблеми, като по часовник, тя не заподозря нищо. Чувствах се като Джеймс Бонд, Щирлиц и Черната вдовица (Скарлет Йохнасон) в едно. Тя дори се зарадва, обади се в салона и си запази час за следващия ден.
Отидох на терасата и запалих цигара. Гледах отвъд хоризонта и чувствах прилив на истинска годрост от себе си. Ех, бях като нацистите през 40-те…
И тогава дойде денят X. Моята отиде да си махне мустачките, а аз все още в състояние на еуфория от собствената си гениалност, реших да сготвя нещо особено вкусно преди пристигането ú. Исках денят, в който най-накрая ще целувам нейните безмъхести устни, да бъде перфектен. С течение на времето, се притесних, вълни на тревога отслабиха вярата ми в успеха. Може ли нещо да се обърка? Успокоявах се с мисли за това как ще докосвам напълно гладката ú горна устна и всичко ще бъде наред.
Чух вратата да се отваря, съмненията ме изоставиха и се приготвих да видя своята любима в различна светлина. Тя влиза в стаята… с мустаци!!! Сърцето ми отиде в петите.
– Как? Какво? Не се ли подложи на процедурата? – умът ми все още се вкопчваше в последните нишки надежда.
– Подложих се, първата процедура мина, трябва да се направят още няколко, скъпи, за да се получи. Като че ли нищо не се е случило – отвърна тя.
Тук проумях всичко. За да бъда напълно сигурен, я попитах къде се е епилирала. Бикини зоната. Зоната, мамка му, на бикините. Защото ú били писнало постоянно да се бръсне с бръсначка и решила да се отърве от този проблем веднъж завинаги. Бикини… зона…
Излязох на улицата, като казах, че съм свършил цигарите. Излъгах. Спрях пред входа. Запалих цигара. Вдишах дима толкова надълбоко в дробовeте си, колкото бе възможно. Горчивите сълзи на поражението се стичаха по бузите ми и падаха в бялото, блeстящо покривалo на безизходността. Ден на болка.
