В Япония в малко селце недалеч от столицата живял мъдър самурай. Веднъж, докато преподавал урок на своите ученици, към него се приближил млад боец, звестен със своята бруталност и жестокост. Неговият любим прийом била провокацията: той изкарвал противника си извън кожата му и в сляпата си ярост опонентът му правел грешка след грешка, като в крайна сметка губел боя.
Младият боец започнал да обижда стареца: замерял го с камъни, плюел го и го обиждал. Но старецът останал спокоен и продължил занятието си. В края на деня, уморен и раздразнен, младокът си тръгнал. Учениците били изненадани, че старецът понесъл всички обиди без да каже нищо всичките обиди и го попитали:
– Защо не го предизвикахте на дуел? Нима се страхувате от провал?
Старият самурай отвърнал:
– Ако някой дойде при вас с подарък и вие не го приемете, на кого принадлежи подаръкът?
– На своя предишен собственик – казал един от учениците.
– Същото важи и за завистта, омразата и обидите. Докато не ги приемеш, те принадлежат на този, който ги носи.
