Знаете ли, че етимологията на думата „the blues“ (блус) призхожда от израза the blue devils (сините дяволи), който означава духове на тъга, меланхолия и депресия – все характерни чувства за блуса. Случайно или не, мнозина блусари са имали репутацията на хора, забъркани със Сатаната. Най-известният от тях е Робърт Джонсън – пионерът на меланхоличния стил, който вдъхновява бъдещи величия като Ерик Клептън, Боб Дилън, „Лед Цепелин“ и т.н.
Според легендата, ако на пълнолуние блус-китарист застане на кръстопът, лично Принца на мрака ще дойде да настрои китарата му и така ще стане най-великият музикант в света. Говори се, че Робърт Джонсън се поддал на изкушението и сключил такава сделка с Дявола, a в репертората му присъстват парчета като «Me and The Devil Blues» („Аз и Сатаната“) и «Hell Hound On My Trail» .
Джонсън бил истински виртуоз на китарата, но ревностно пазел стила си на свирене – случвало се дори, ако някой почне прекалено много да се взира в китарата му, да прекъсне своето изпълнение и да си тръгне с набързо скалъпено обяснение. А начинът по който така вълшебно настройвал своята „дяволска китара“ останал загадка за всички, дори и за учениците му.
Легендарният блусмен умира твърде рано, едва на 27, и влиза през парадния вход на печално известния Клуб 27. Макар да се знаело твърде малко за забуления му личен живот, според популярна версия е имал отношения с омъжена дама и впоследствие е отровен със стрихнин в уискито от ревнивия съпруг. Според други пък, договорът му с Дявола просто бил свършил и е станало време да си плати сметката.
