Съвременните историци твърдят, че средновековният колан на целомъдрието не е нищо повече от една шега. Всички известни подобни устройства от 18-19 в. ( и дори началото на 20 в.) не са били използвани от жената (или невестата) по време на отсъствието на мъжа. Те вършели работа на родителите, които ги слагали на подрастващите деца, за да не се занимават с мастурбация. В онези времена се смятало, че самозадоволяването води до лудост.
Историята за рицарите-кръстоносци, които слагали девствения пояс на своите съпруги или възлюбени, е най-вероятно просто фантастика. Няма никакви достоверни доказателства за използване на целомъдрен колан в началото на Средновековието. Освен това, поясът не може да се носи повече от няколко дни: триенето на желязото върху кожата и срамните устни в комбинация с постоянното замърсяване на това място, щеше да предизвика отравяне на кръвта и увреждане на външните полови органи.
Първото споменаване на пояса на верността в песни и поеми датира от 12 век. Но тези споменавания се явяват по-скоро поетически метафори. Първото сериозно споменаване на девствения пояс е от 15 век в книгата „Белифортис“ на Конрад Киезер фон Айхштет, в която има илюстрация с коментара: „Това е тежък железен пояс, който предпазва жените във Флоренция“. В текста са споменати и други италиански градове – Рим, Венеция, Милано, Бергамо като места, където се правят целомъдрени колани. Въпреки това, няма как да знаем дали тази информация е истинска или е измислица на автора. Не е изключено извън дома поясът да е предпазвал жените от изнасилване.
Във Викторианска Англия първи изобретили първият мъжки целомъдрен колан, който пречел на момчетата да мастурбират. Тогава в Англия се е смятало, че мастурбацията води до слепота, лудост, внезапна смърт, неконтролиран растеж на косми по дланите на ръцете и така нататък.
През 20 век се появил девствен колан от неръждаема стомана, който може да се носи в продължение на дълго време. Днес този атрибут се използва най-вече като фетиш и в BDSM практиките.
