Ръчниците часовници отдавна са станали обичаен аксесоар, но мнозина не знаят защо се нояст точно на лявата ръка. Отговорът може да се открие, като се проследи историята на създаването на ръчния часовник.
През 1868 г. Патек Филип създава часовник с гривна, който се смятал за бижу и се гледал на него като на предназначен за жени. Мъжете се смятали за недостойни да го носят.
Независимо от това, през 1904 г. пилотът Алберт Сантош помолва своя приятел дизайнерът Луи Картие да измисли някакъв часовник, предназначен за пилоти. Така се ражда моделът Cartier Santos, който се оказва изключително удобен за използване. По време на Първата световна ръчните часовници заменят джобните и стават популярни сред офицерите.
Понеже часовниците се превърнали в аксесоари, които се ползват по време на работа, било препоръчително да се призвеждат модели, които могат да се носят на лявата ръка. Това се правело, тъй като повечето хора си служели по-често с дясната ръка, отколкото с лявата и така се избягвали евентуални повреди върху часовника.
