Харпър Ли се увличала по писането, но работела като обикновена служителка в авиокомпания. През декември 1956 година тя получила писмо от приятели: „Имаш едногодишен отпуск, за да напишеш всичко, което искаш. Весела Коледа!“ Приятелите подарили на Харпър Ли годишен платен отпуск и така се появил класческият роман „Да убиеш присмехулник“, който се продава в целия свят и бил преведен на множество различни езици.
Webmiastoto си спомня с благодарност за авторката на тази книга и за нейните важни послания, които тя завеща в наследство на много поколения:
И не е необходимо да изваждаш на показ всичко, което знаеш. На хората често не им е по вкуса, когато някой е по-умен от тях.
Ако си вежлив човек, говори с другите не за това, което ти е интересно на теб, а за това, което им е интересно на тях.
Не може да разбереш истински човек, докато не видиш неговата гледна точка. Трябва да влезеш в неговата кожа и да походиш в нея.
Просто има такива хора, които твърде много мислят за този свят и затова не могат да се научат да живеят в него.
За да мога да живея в мир с хората, преди всичко трябва да живея в мир със самия себе си.
Всички деца на определена възраст започат да ругаят, а когато разберат, че ругатнята не учудва никого, тя започва да излиза от само себе си.
На сутринта всичко изглежда по-малко страшно.
Странен навик имат хората: при най-удивителните обстоятелства се държат така сякаш не се е случило нищо.
Ако не се смяташ за виновен, няма за какво да се извиняваш.
Аз съм на мнение, че има само един вид хора – хора.
Нищо не е хубаво, когато има с кого да се мразиш.
Старай се за разнообразие да воюваш не с юмруци, а с глава.
Мъжество е когато от по-рано знаеш, че си загубил и все пак се бориш за делото и въпреки всичко на света стигаш до край. Побеждаваш много рядко, но понякога все пак побеждаваш.
