Веднъж хората попитали Шива може ли да пушат божествената трева ганджа? Шива им отвърнал, че не може.
Тогава хората попитали Шива защо самият той постоянно пуши ганджа, а на другите не разрешава да пушат? Шива вдишал и казал през облака дим: „Когато аз пуша страшната трева ганджа, то всяко мое вдишване е нов стих от Махабхарата, а всяко издишване е пълна глава от Упанишад!
Когато смъртните хора пушат страшната трева ганджа, то всяко дръпване за тях е търсене на несъществуващия смисъл, а всяко издишване – разочарование и разруха“.
Така отговорил Шива на разпитващите, защото на всеки, искащ разрешение, трябва непременно да се отказва. Не трябва да се доверяваш на съмняващия се. Съмняващият се е слаб.
Силният никога няма да пита за това какво може и какво не може, още повече пък да пита Божество!
И напътствал Шива неразумните, за да не пушат тревата на познанието ганджа, а гълтали всеки път, с повод и без повод, дивата отнена вода – напитка, избавяща човека от каквито и да било въпроси. За да не знаят хората тайни.
Не обичал Шива, когато в нирвана е многолюдно и задимено.
