Човек има нужда от прегръдка.
Но те са различни. Има стотици, даже хиляди прегръдки, но все пак те се делят на два вида. Всичко е много просто: има искрени и неискрени прегръдки.
Много е уютно да се намираш в прегръдките на меките приятелски ръце, които те обгръщат като пухкав облак, в който се чувстваш като у дома, защитен и нужен. Тези прегръдки са предназначени за това да усещаш подкрепа, скрита в ръцете на истинския приятел, който те държи по-силно, по-здраво и най-важното – по-надеждно от другите.
Такива прегръдки се отличават значително от онези, когато те прегръща любимият човек. Ръцете на любимия са нещо съвсем друго.
Я мига, когато се заключиш в обятията на любимия човек, идва разбирането, че би дал всичко, за да се намираш в тях завинаги. Тези ръце сякаш те притискат по-силно от всички ръце на света взети заедно. Тези обятия са пълни с грижи и нежност, искреност ти трепет. С всяка подобна прегръдка човек ти дава част от своята душа и цял свят, свързан с теб.
Най-тъжни са прегръдките на сбогуване. Когато някой важен човек, когото изобщо не искаш да пуснеш и с когото не искаш да се сбогуваш дълго, лекичко и някак си виновно те притисне към своята гръд и ти каже „До скоро“.
В такива минути сърцето започва да бие много по-бързо или пък изглежда сякаш ще изскочи от гърдите след човека, с когото току-що си се сбогувал, и ще се разбие право пред очите ти. След това остава само светлата надежда и очакването за следващата приятна среща.
Прегръдките приличат на зареждане, което е необходимо на всеки за да попълни най-недостатъчните му чувства. Те са като лекарство по време на простуда, облекчаващо дишането. Човек просто има нужда от прегръдки.
Важното е да са искрени.
