Лъвът си почивал под сянката на голямото дърво след обилен обяд. Било пладне. Жега. До Лъва се приближил Чакал. Погледнал отмарящия Лъв и плахо казал:
– Лъве! Хайде да се бием!
Но в отговор последвала само тишина.
Чакалът започнал да говори по-високо:
– Лъве! Нека се сбием! Да си устроим битка на тази поляна. Ти срещу мен!
Лъвът не му обърнал никакво внимание.
Тогава Чакалът заплашил:
-Давай да се бием! Иначе ще отида и ще разкажа на всички, че ти, Лъвът, си се уплашил страшно много от мен.
Лъвът се прозинал, протегнал се лениво и промълвил:
-И кой мислиш, че ще ти повярва? Дори ако някой реши, че съм страхлив, това е далеч по-приятно, отколкото да ме презират. Да ме презират за бой с някакъв си там Чакал…
