Приживе Марк Твен получавал добри хонорари за своята писателска дейност. Той редовно инвестирал част от парите в различни стартъпи по онова време. Един ден ученият Александър Бел, който дълги години работел по изобретяването на телефона, се обърнал към него за помощ.
⠀
По това време Бел се нуждаел от финансова помощ за техническата реализация на устройството, което бил разработил, в замяна на дял в бъдещата компания. Марк Твен отказал на приятеля си, наричайки идеята за телефона глупост.
По-късно Бел получил патент за изобретения телефон и през 1878 г. заедно със своите партньори предлага на Western Union да купи този патент от него за 100 000 долара, но също получил отказ.
⠀
Според президента на Western Union Уилям Ортън телефонът е безнадеждна „играчка“. Но вече през 1880 г. Ортън променил решението си и обявил, че е готов да плати 25 милиона долара за патента. Те сключили споразумение. Така се родила компанията «Bell Company».
През 1886 г. 150 000 американци вече притежават телефон, а Бел и неговите съинвеститори стават милионери. До 1894 г. телефонната комуникация вече се е разпространила от Ню Йорк до Чикаго.
⠀
А какво да кажем за Марк Твен?
През тези години, когато компанията на Бел забогатява, здравето на съпругата му се влошава и писателят е принуден да се премести в Европа, за да намали разходите си за живот.
Той също така започнал да обикаля из турнета, за да спечелите пари и да изплати дълговете си.
⠀
И всичко това, защото през 1870 г. той пропуснал своя шанс. Ето как един успешен писател се оказал лош инвеститор – тази инвестиция, която днес нарича рисков капитал, щеше да донесе на Марк Твен печалба от стотици, ако не и хиляди проценти.
