Това е истинска история от живота на Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Френски кореспондент бил пленен по време на войната в Испания. Хвърлили го в килия и му казали, че на следващия ден ще го разстрелят. Мъжът разказва какво се случило след това:
„Бях объркан и много нервен. Разрових джобовете си, надявайки се да намеря някои цигари, които може би са оцелели при претърсването. Намерих една, но нямах кибрит, взеха ми го. Погледнах през решетките моя тъмничар. Той дори не гледаше в моята посока.
Обърнах се към него:
– Имаш ли запалка?
Той сви рамене и отиде до решетката. Когато се приближи и запали клечката, очите му неволно срещнаха моите. В този момент се усмихнах. Не знам защо. Може би заради моята нервност, може би защото, когато сте близо един до друг, е много трудно да не се усмихнете. Каквото и да беше, усмихнах се.
Знаех, че не го мисли, но усмивката ми прескочи решетките и върна усмивка на устните му.
– Имате ли деца? – попита той.
Извадих снимка на семейството си от джоба на гърдите си. Той също така показа снимка на жена си и започна да говори за нея. Очите ми се напълниха със сълзи. Казах, че никога повече няма да видя семейството си.
Изведнъж, без да каже дума, той отключи затворническата килия и мълчаливо ме изведе от нея. После от затвора и – тайно, през задните дворове – от града. В покрайнините той ме пусна и мълчаливо тръгна обратно към града. Така че животът ми беше спасен от една усмивка.
