Тя е красива, прекрасна, нежна, умерено сериозна, понякога лоша, но само в определени случаи. Душата й е удивителен свят, в който има място и за състрадание, и за храброст, за увереност, за размисъл и прошка. За нещо, което никога няма да се вмести в материалния свят.
Очите й са едни такива… такива… Той без тях не може да съществува. Много наивни, детски, често сантиментални, щастливи, когато наблизо е Той. Добри, понякога сериозни, за Него те са толкова любящи, изискващи внимание и любов, грижа и топлота.
Вътре в нея кипи една удивителна енергия, която стига и за двамата.
Ръцете й са топли, нежни. На вид крехки, но невероятно силни и издръжливи.
Тя е способна да вдъхне живот в него без да иска нищо в замяна. А Той… я обича.
А какво ще стане, ако махнем Нея от тази история? Пробвай… Тогава няма да има смисъл от тези редове. И в предишните, и в тези в началото. В самото начало на неговото съществуване. Той е за нея. Без нея него го няма.
Няма да я има и усмивката, и смеха, и сълзите, и подвизите. Няма да ги има Нейните очи, Нейните напътствия, Нейната безгранична любов, Нейната топлина. Няма да има и чудеса. В крайна сметка всички те са заради Нея… Толкова… любима. Толкова… светла.
А Той? А той е… само… заради Нея.
