Веджъж едно магаре паднало в дълбока яма.
Стопанинът му се опитвал да го извади.
Вързал въжета, повикал помощ, дърпали…
Но не успели.
Минали години.
Магарето изглеждало изтощено.
Не ядело, не пиело, почти не се движело.
Тогава съседите, виждайки че не може да бъде извадено, казали на стопанина:
— По-добре се примири. Ямата е дълбока, няма да го извадиш.
— Но не можем да го оставим да страда така, на дъното… — отвърнал друг. — Най-човешкото би било да го засипем със земя и да прекратим мъките му.
Стопанинът, със свито сърце, се съгласил.
Започнали да хвърлят пръст в ямата.
Всяка лопата падала право върху гърба на магарето.
Отначало то се изплашило.
Започнало да се мята.
Ревяло от отчаяние.
Но после… нещо се променило.
С всяка лопата пръст магарето я изтръсквало от себе си… и стъпвало върху нея.
Всеки път, когато пръст падала, то я отърсвало от раменете си — и я превръщало в здрава опора под краката си.
Лопата след лопата.
Удар след удар.
Изтръскване — и изправяне.
Изтръскване — и още по-нагоре.
Съседите, гледайки отгоре, видели как магарето постепенно се издига все по-близо до ръба.
И след няколко часа…
Ето го.
Стои. Живо. И извън ямата.
Това, което изглеждало като неговия край… се превърнало в неговото спасение.
Същото се случва и в живота.
Хората хвърлят върху теб „пръст“ и кал:
Критика, предателства, обезценяване, пречки.
Изглежда, че всичко е насочено към това да те затрупа.
Но ако се научиш да се изтръскваш…
Ако вместо да се предаваш — стъпваш върху всичко, което са хвърлили по теб…
Ще излезеш нагоре.
Не винаги можеш да избегнеш ударите.
Но винаги можеш да избереш какво да направиш с тях.
Защото често именно онези трудности, които днес те дърпат надолу…
утре ще те издигнат на нова висота.
