Компания от младежи играят покер. И идва време, когато на всички им се падат добри ръце. Сумата на залозите се увеличава и накрая един от присъстващите казва, че няма повече пари, но иска да продължи играта. Звъни на баща си да докара пари.
Отива в съседната стая и шепнешком казва в телефона:
– Татко, имам асо купа, поп, дама, вале десятка – флаш роял. Никой не може да ме бие, но за щастие партньорите си мислят, че също имат нещо голямо. Залозите са огромни. Много те моля, донеси пари.
Бщата скоро пристига, отива до маса, мълчаливо поглежда картите на сина си и също така мълчаливо започва да слага пачки пари върху залозите. Виждайки това, партньорите си хвърлят картите и бащата със сина обират парите.
Когато всички се разотиват, синът пита баща си:
– Татко, а защо ги изплаши с купчината пари? Щяха да залагат още, а така разбраха всичко.
Тогава бащата отговаря:
– Сине, виждам, че все още не си усвоил три важни правила в покера. Първо – ако играеш добре и ти върви, бъди благороден и не съдирай кожата на партньорите си. Второ – никога не казвай на глас картите си, дори и в друга стая. И трето – три купи и две кари не са флаш роял.
