Трите фигури на Инквизицията седнаха на местата си на твърдата пейка на Големия Трибунал.
-Започваме, братя. Брат Домициус, днес Вие ще бъдете секретар на съда.
Качулката вляво поклати глава в знак на съгласие.
– А брат Систерций ще бъде “адвокат на дявола”, поставяйки до себе си уреда за мъчение.
– Добре, Започваме. Ей, там! Въведете първия обвиняем.
Пред инквизиторите се появи момиче. С розово червило. С цветна блуза с откопчани двете горни копчета. Пола точно над коленете.
– Надявам се, ще изразя общото мнение. Блудница. Без съмнение, блудница.
Брат Домициус кимна в съгласие, скърцайки с перото по протоколния лист.
– Нямам какво да възразя – вдигна ръце брат Систерций, – тук всичко е очевидно и адвокатът може само да замълчи.
Председателят на трибунала доволно се усмихна.
– Следващия!
Втори се оказа младеж с блуза с качулка. Дълга коса, леко зачервени очи, на гърба раница с лаптоп.
– Мисля, че и тук нещата са ясни: пушач на сарацински билки. Нали така, колеги? Вижте тези пълни с кръв очи.
– Възразявам – подаде глас „адвокатът“. – Може просто е спал лошо. освен това, три дена той помагаше на брат Домициус да си пренесе уреда за мъчение.
– Очите не могат да лъжат, брат Систерций. Но помощта за брат Домициус ще възприемем като смекчаващо обстоятелство.
Тримата закимаха със съгласие. И перото отново произнесе присъдата.
– Кой още?
Трети беше плешив мъж с космато куче на повод. Инквизиторите помръкнаха.
– Мерзък еретик – не се сдържа брат Домициус.
– Да, точно еретик. Може ли добър мирянин да слуша в девет вечерта сатанинска музика? Може ли нормален човек да се целува с жена си в асансьора? Това явно показва блудство и поквара. Обърнете внимание и на тази твар. Пикае във входа!
– Възразявам – изхлипа дрезгаво брат Систеций. – Колкото и ужасна да е тази твар, то нито веднъж не е била хващана в това.
– Не е – съгласи се брат Улпумус – но вижте тази ужасна муцуна, очевидно е, че си го мисли! А замисленото е същия грях като направеното.
Кучето, уличено в страшното злодеяние, тихо излая. А мъжът се усмихна:
– Добър ден!
Трите старици, седящи не пейката пред блока, приветливо поздравиха в отговор. Сянката на Големия Трибунал вече беше разстелила над тях аромата на тамян. Расото, острото перо и свитъка с присъдите изчезнаха. И само чантата на колелца все още се бореше да се превърне в преносим уред за мъчение.
