Натъквайки се в мрежата на снимка на това необичайно превозно средство, веднага исках да разбера колкото се може повече за него. Дори си помислих, че това дори не е снимка, а рисунка от някакво издание на „Войната на световете“ от Х. Г. Уелс. Съгласете се, че изглежда като фантастика – трамвай, който дори не се движи, а буквално „върви“ из морските дълбини?
Обърнете внимание, че той си има флаг, спасителна шамандура, лодка, камбана и други атрибути на истински морски кораб от онази епоха. В същото време, ако на снимката по-горе не сте забелязали, както подобава на един трамвай, той е свързан с въздушна електропроводна линия.
На тази снимка се вижда добре.
И защо авторът решил, че това нещо може да се движи?, ще попита скептичният читател. – Може би това е някакъв пристан или пък дебаркадер? Добре. За да отговорим на този въпрос, трябва да намерим снимка на това чудо на инженерството при отлив.
И, воаля, и такава снимка е оцеляла до днес! Обърнете че дори релсите се виждат в следващия кадър!
Заинтригувахте ли се? Ще ви разкажа повече!
Това нещо е измислено от английския инженер Магнус Волф. Той построил електрическа железница в околностите на град Брайтън, който е на брега на Ламанша, и искал да го свърже със село Ротингдин. Но поради трудния терен и свързаните с него разходи, се замислил и построил „Пионер“.
Така официално било наречено безпрецедентното превозно средство. Но популярният прякор „Daddy Long Legs“ се лепнално здраво за трамвая. Буквално може да се преведе като „Дългите крака на татко“, но като цяло британците го наричат паяк-сенокосец.
Има някои прилики, нали?
Ето някои от техническите характеристики на Daddy Long Legs: дължината на опорите – 7 м, общата дължина на пистата – 4,5 км, общото тегло – 45 тона, максималният брой пътници – 150 души. крейсерска скорост – 14 км / ч (в зависимост от силата / дълбочината на прилива).
Всеки крак на „паяка“ опирал върху платформа с четири колела. Колелата се задвижвали от две други платформи (два мотора с мощност от 25 конски сили), а колелата на други две платформи били оборудвани със спирачки. Платформата на вагона се състоял от горна отворена палуба със седалки и луксозен салон на долния етаж, оборудван с кожени дивани, витражи, фикуси и, разбира се, бюфет.
Уви, снимки на салона не могат да бъдат открити.
Своето първо пътуване „Дългите крака на татко“ осъществява през ноември 1896 г. Между другото, изграждането на този участък от железопътната линия струвало 30 000 британски лири, което се равнява на 2,4 милиона британски лири в днешни пари.
Но, уви, „атракционът“ не работел дълго и често се развалял. А веднъж бил напълно съборен на една страна от силна буря. Само 6 години по-късно градските власти решават да построят вълноломи и според проекта релсите трябвало да бъдат преместени по-надалеч (и по-надълбоко) в морето. Изобретателят го сметнал за нерентабилно, получил обезщетение и … изоставил изобретението си.
След още 10 години трамваят просто бил нарязан за скрап. Понастоящем при малко вода все още може да се видят бетонните блокове. Това е всичко. Така преминава световната слава. А можеха да го запазят в някой музей.
