Времето не лекува. Времето променя. То изменя нашия манталитет и в някои случаи маскира нашите рани. Времето практически не прави нищо, с изключение на това, че ставаме по-възрастни и по друг начин анализираме живота си.
Мъдростта изцелява. Израстването изцелява. Знанието изцелява. Времето – не. Времето подлага под съмнение всичко, което има значение. То ни кара да преосмисляме какво сме мислели за себе си. То ни дава дни, когато чувстваме болка от отчаяние.
И от това не става по-леко. Травмата не зараства сама по себе си. Никога не напуска нашите сърца. Ние ставаме по-възрастни и чувстваме повече болка. Или порастваме и ако получим квалифицирана помощ, се излекуваме.
Този, който не е намерил помощ, се държи, но е ранен. Болката става непоносима. Тя никога не ни напуска. Ние само я пъхаме в далечна кутия или я изразяваме по свой начин. За тази цел някои хора използват изкуството, други пишат, а трети просто чувстват.
Животът е тежък. Любовта е горчива. Разстоянието е непоносимо. Но времето е единствената константа, която не трябва да обременява. Времето дава време, за да намерим това, което ни прави щастливи, да открием нашите страсти и да разберем можем ли да се справим с възходите и паденията на живота.
Всичко, което наистина има значение, е това, което ние правим с времето.
Взимането на решение за получаване на помощ е първата стъпка към решаването на проблема. Втората стъпка е да се сблъскаме с проблема лице в лице. Времето не ни лекува. Ние лекуваме себе си.
Ние се борим с нашите демони. Решаваме дали ще позволим на другите да разрушат нашия свят. Решаваме ще разрешим ли на някого да прецака деня ни. Моралът е това, което ние избираме.
Аз предпочитам да раста. Пътешествието ми не беше леко и твърде често приемам като даденост времето, което ми е отредено, но, започвайки от този момент, аз избирам помощта.
Искам отново да бъда щастлива, защото зная, че прекрасната, талантлива, грижовна, скромна душа, която живее в мен, ще бъде проклета, ако позволя на болката ми да я скрие от сияещата светлина.
P.S. Настана време да се изцеля. Да пусна и да забравя.
