– Какво искаш? Ще изпълня всичко, което пожелаеш, само поискай.
– Искам… да бъда щастлив.
– Какво е това Щастие?
– Когато се радваш на всеки момент, когато си лек и весел, когато сияеш буквално като слънце. Когато нищо не те тревожи…
– Ти искаш това да бъде завинаги?
– Да.
– Ще ти разкрия голяма Тайна… Ти вече си щастлив и това е завинаги.
– Не. Понякога ми е радостно, понякога тъжно и… понякога, само понякога съм щастлив. Това не е винаги.
– Когато облаците закриват слънцето, нима то изчезва? Не, неговото сияние е постоянно. Нима когато в океана има буря, с него се случва нещо? Не, това е просто танц на вълните. Океанът не го тревожи това.
Така че защо се безпокоиш? Виж внимателно. Нима с теб се е случило нещо? Не, това бяха само облаци. Те не могат да направят нищо с теб. Ти винаги си тук. И никой и нищо не може да отнеме това от теб. Нима това не е Щастието?
Това щастие, за което говориш ти… – то е страдание. Всичко, което може да получиш, всичко това можеш да загубиш. И ти винаги ще страдаш от тази загуба или от желанието да придобиеш нещо отново. Затова пусни всичко това. На теб ти е толкова тежко само заради това, че се опитваш да го задържиш.
Послушай ме. На теб говоря. Ти си това това, към което така се стремиш. Ти си това, което е невъзможно да получиш или загубиш. Ти си Щастието. И това е завинаги. И напълно нищо не ти е нужно, за да бъдеш Това. Нима това не е прекрасно?
– Благодаря.
