Или как танците унижавали хората в САЩ, но им помагали да излязат от финансовата криза:
Всичко започнало през 1923 година, когато за бедните жители на американските градове измислили нова забава за издръжливост – танцувални маратони, които в крайна сметка се превърнали в доста жестоко зрелище.
Участниците в конкурсите, които често се намирали в тежко финансово положение, получавали подслон и храна, докато продължавали да танцуват, а победителят в конкурса спечелвал значително парично възнаграждение.
Правилата в маратона варирали в зависимост от желанието на организаторите, но мнозина позволявали на единия от танцьорите да подремва върху плещите на партньора си или да прави малки паузи за тоалетна, но само ако партньорът им през цялото време продължавал да танцува.
Това позволило маратоните да се превърнат в зловещо шоу с продължителност от няколко дни, недели, че даже и месеци. Бизнесът бил достатъчно печеливш, тъй като всички, и участници, и зрители, внасяли вноска за участие или посещение на мероприятието.
Практически след десет години хората най-накрая се опомнили и всички подобни танцувални маратони станали повод за опасение за здравето на хората.
Кой знае какво причинявали тези маратони на двойките, участващи в тях? Нервен срив, изтощение, изкълчени крака – всичко това изглежда напълно вероятно, а напълно възможно заедно с това и лудост – пише през 1928 година вестник New York World.
И макар танцувалните маратони отдавна да са загубили своята предишна популярност, днес в американските средни училища и университети провеждат 12 или 24-часови маратони по танци, чиято цел се явява събиране на средства за благотворителност.
На снимката: 9 май 1932. Изтощени участници се опитват да продължат да се движат по време на изтощителен танцов маратон в Бронкс, който започнал на 31 март и продължил повече от 900 часа.
