Повече от 400 жители на Страсбург изведнъж започнали да танцуват против волята си. И нищо не можело да ги спре.
Нервната система на човека е проучена много добре, но не напълно: дори съвременните технологии не са разкрили всичките й тайни. Сред въпросите, на които все още няма отговор, е мистериозната „танцова чума“. Това е колективно психично разстройство, което кара хората да изпълняват танцови движения без почивка. В резултат на това настъпва изтощение и грохналият танцьор умира.
Как започнало всичко
Най-известният случай е танцовата чума от 1518 г., но това далеч не е единственият пример в историята на човечеството. Първите споменавания за „луди танци“ със смъртоносен изход били открити от учени от Оксфорд: според техните данни такива огнища се случили още през 7 век.
Известно е, че през 1020-те години в саксонския град Бернбург 18 селяни изведнъж започнали да пеят и танцуват около църквата: вътре в черквата се провеждала служба в чест на Бъдни вечер, но хората започнали да извършват безумни движения извън стените ѝ.
През 1237 г. група деца направили 20-километровото пътуване от Ерфурт до Арнщат, скачайки и танцувайки. Причините за тези странни действия не били открити, но тогава възникнала легендата за ловеца на плъхове – средновековните умове можели да измислят само мистично обяснение.
150 години по-късно, в Аахен, десетки хора изведнъж започнали да танцуват точно на улицата. А най-добре документираната била масовата танцувална лудост от 1518 г. – блестящият ренесансов лекар Парацелз насочил вниманието към нея.
Епидемия от танцувална чума
В един хубав юлски ден през 1518 г. жителка на Страсбург на име Фра Трофеа, напускайки къщата си по лични дела, изведнъж започнала да танцува. Някой се опитал да я спре, докато други намерили танца за забавен и се присъединили към него. За съжаление урокът се оказал заразен в буквалния смисъл на думата: след като танцьорите започнали да се движат, вече не можели да спрат.
В рамките наседмица процесията вече наброявала сто участници – или по-скоро участнички, тъй като мнозинството бяха млади жени. Въпреки усилията на местните лекари, „трупата“ не намалявала, макар че танцьорите вече се сгромолсявали от изтощение, инфаркти и други здравословни проблеми, а за физическа подкрепа били наети силни мъже.
Това събитие било придружено и от музиканти. Може да са го направили, за да създадат настроение, но не е изключено причината да е била убеждението, че музиката лекува мании и разстройства. И властите отделили градския площад за танците – за да бъдат в безопасност, но всичко това имало обратен ефект и все повече хора затанцували.
Принудителното „забавление“ не спряло, засягайки поне 400 души. Епидемията в Страсбург приключила едва през септември и оцелелите се оттеглили да си починат в манастира. Между другото, самата Фра Трофеа попаднала в челните редици. Но дори и по този въпрос болестта не отишла в историята: такива необясними огнища все още се регистрирали до 17-ти век.
Причините
Нито през Средновековието, нито днес учените нямат точен отговор, въпреки че са изложени много теории. Древните и съвременни изследователи са съгласни само в едно: танцьорите са го направили неволно, гърчели се от болка, викали са за помощ и молели за милост.
И така, какво би могло да ги подтикне да танцуват? Една от теориите е, че те са погълнали ергот, плесен, растяща по стъблата на ръжта, която може да причини халюцинации и спазми.
Това се „доказва“ от свидетелски показания: несъмнено танцьорите са били в състояние на транс и са виждали това, което другите не виждат – например през 1374 г. от танцовите групи се чуват викове, споменаващи дявола и споменаването на кръв.
Критиците на тази версия смятат, че масата хора не могат да реагират по един и същ начин на действието на психотропни вещества и освен това навсякъде се среща замърсена ръж, а огнищата на танци са относително редки.
По-логично обяснение се крие в икономическите причини: „чумата“ от 1374 г. се разпространяла в районите, най-засегнати от опустошителното наводнение, а жителите на Страсбург през 1518 г. преживяват последиците от слабата реколта и опасни болести като сифилис и проказа. Високите нива на психологически стрес могат да бъдат източник на транс.
Но ако хората се намирали в отчаяние – защо танцували, а не плачели? Етнографи цитират като примери подобни „ритуали на мания“, които са известни на цялата планета, от Арктика и Андите до Калахари и Карибите. И тъй като в средновековна Европа танците се смятали както за заболяване, така и за лечение – при комбинация от определени обстоятелства стресът може да предизвика такава реакция.
Въпреки това науката все още няма категоричен отговор.
