Много от известните произведения на литературата имат своите тайни и секретни истории. Да ги четеш и тях е не по-малко интересно от това да четеш самите книги. Нека научим нещо ново за някои знакови книги:
Малкият принц
Образът на самия принц е дълбоко автобиографичен – това е самият Екзюпери в детството. Розата, която Малкият принц обича и пази, е неговата красива, но капризна жена – латиноамериканката Консуело.
А Лисицата е Силвия Рейндхарт, добра приятелка на писателя, която му помагала в трудни моменти.
Хобит
Толкин искал да напише немного голяма приказка, която да чете на собствените си синове, но така се увлякъл, че се получила пълноценна книга с картини и илюзстрации.
Отначало съществувал само един ръкопис от книгата, която професорът давал да четата на свои приятели и възпитаници. Именно благодарение на един от неговите ученици книгата видяла бял свят, а по-късно получила и продължение.
Друг интересен факт е, че рецензент на тази книга станало десетгодишно момче, син на директора на издателството, където е публикувана за първи път.
Алиса в страната на чудесата
Персонажите Лудия Шапкар и Мартенския Заек произлизат от две английски поговорки: „Луд като шапкар“ и „Луд като мартенски заек“.
Поговорката с шапкаря идва от там, че навремето при изготвяне на филц за шапки се използвал живак, чието хорническо отравяне предизвиквало психически разстройства. А лудите мартенски зайци се обясняват с брачните периоди, настъпващи с пролетта.
Хари Потър и затворникът от Азкабан
Когато книгата „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ била пусната във Великобритания издателят, за да избегне отсъствията, помолил собствениците на книжарници да не продават книгата, докато всички училища не затворят за деня.
Граф Монте Кристо
Сюжетът на „Граф Монте Кристо“ бил вдъхновен от архивите на парижката полиция. Обущарят Франсоа Пико бил по донос и хвърлен в крепост, където прекарал около 7 години. В затвора Пико изкопал подземен проход към следващата клетка, където бил богат италиански свещеник.
Те се сдружили и преди смъртта свещеникът разкрил на Франсоа тайна за скрито в Милано съкровище. След излизането си на свобода намерил съкровището и под друго име отишъл в Париж, където посветил 10 години във възмездие за подлостта и предателството.
451 градуса по Фаренхайт
Малко след издаването на антиутопията на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“ издателството Ballantine Books пуснало допълнителна специална серия: 200 екземпляра от романа били пуснати с обложка от материал на основата на азбест с изключително противопожарни свойства.
Боен клуб
Веднъж Чък Паланюк бил на почивка сред природата и се скарал със съседен лагер, след което бил набит. Връщайки се на работа с лице, покрито в синини, Паланюк видял, че никой от колегите му не го пита какво се е случило.
Тогава у него се зародила идеята за романа „Боен клуб“. В хода на написването на книгата Паланюк участвал още неведнъж в улични мелета, за да тества опита на своите герои лично.
