Дядо ми ми разкри тайната защо в училище до десети клас са го наричали Заека.
В първи клас преди новогодишна забава станало ясно, че той не може да пее, не може и да танцува, а стихотворенията ги забравя от ужас, че е пред публика. Учителката все пак му намерила роля. Той трябвало след стихче за заека да скача по заешки около елхата.
И ми разказва: „Майка ми ми уши чудесен костюм: стърчащи уши, пухкава опашка отзад на панталоните, дори ми намери бели ръкавички. Прочетоха благополучно стихчето за заека, аз изскочих на сцената и започнах да скачам около елхата… В залата бурни аплодисменти, пълен възторг, смях, аз също съм във възторг от огромния си успех.
Подскачам една обиколка, започнах втора, аплодисментите не спират, аз се въодушевих за трета… Но тук по някаква причина на сцената излезе учителката и, казвайки нещо, ме завлече зад кулисите. Оказа се, че съм си бил сложил заешките панталони отзад-напред…“
