Има едно стихотворение на Маяковски, което се преподава в училище:
„Малкият син дошъл при баща си и попитал:
– Кое е добро и кое е лошо… „
Оттогава момчето е пораснало, но и както преди всичко в живота е разделено на добро и лошо.
Хванах автобуса – добро, изпуснах влака – лошо.
Купих си мобилен телефон на промоция – добро, кафемелачката е счупена – лошо. И така нататък.
Когато се случи нещо добро, адреналинът се повишава и съответно настроението се подобрява, но лошите неща водят до мини-депресия.
Но тогава открих една древна китайска притча:
Възрастен мъж живеел със сина си в китайско село. Те имали кон.
Когато конят им изчезнал, съседите дошли да ги утешат. Колко било лошо, че вече нямат кон. „Как разбрахте дали това е добро или лошо?“ – бил отговорът на двамата.
На следващия ден конят се върнал и довел със себе си цяло стадо диви коне. Старецът и синът му отворили обора и цялото стадо влязло вътре.
На следващия ден синът, опитвайки се да обиколи една дива кобила, паднал и си счупил крака. Съседите отново дошли: „Колко лошо е, че няма да може да ходи нормално!“ „Как разбрахте дали това е добро или лошо?“ – бил отговорът на двамата.
Няколко дни по-късно цялото боеспособно население на селото било принудено да отиде на война и много от тях не се върнали у дома, а синът останал жив, докато си лежал в леглото.
Моралът на историята е простичък.
Ние не знаем кое е наистина добро за нас и кое е лошо. Ако привикнем да мислим във всеки един случай, че всичко е за добро, тогава качеството на живота ни ще се подобри значително!
