Англичанинът Хауърд Грийн бил обикновен провинциален шивач. Мъжът тайно ненавиждал своята съпруга и водел дневник, в който записвал възможните сценарии на нейното убийство.
Някои от тях били абсурдни, други – до ужас отвратително, но всички способи предизвиквали определен интерес със своята изтънченост. Самият Хауърд веднага разбрал, че главната заплаха за него ще са проблемите, които ще се появят веднага след извършването на престъплението.
Всяко едно алиби, описано в неговия дневник, можело да бъде прието за чиста монета, ако положи усилия. И тогава Грийн прозрял, че идеалото престъпление е това, което в крайна сметка бъде разкрито, но не с него в ролята на обвиняемия.
В крайна сметка не Грийн убил жена си, а жена му убила него. Съпругата открила дневника и в гнева си няколко пъти ударила мъжа си с ножиците в гърдите.
Съдиите, разглеждащи делото, били шокирани от описанията на убийствата в дневника на Грийн. Присъдата на съда гласяла, че жената на Хауърд не е виновна и тя само е защитавала своя живот.
Много години по-късно било открито, че почеркът, с който били написани сценариите на убийствата, съвсем не бил почеркът на Хауърд Грийн.
Този злополучен дневник всъщност бил написан от любовника на жената на Грийн – начинаещ писател. Идеалното престъпление!
