Слоуфуд (от англ. „бавна храна“) е движение, противопоставящо се на системата за бързо хранене. Възникнало е в Италия през 1986 година и след това се разпространило в много други страни.
За основател на движението Слоуфуд се счита италианецът Карло Петрини. Неговата мрежа е протест срещу глобализацията в храненето. През 1986 година Карло Петрини оглавил протест срещу откриването на първия „Макдоналдс“ в Италия, а след това било създадено и самото движение Фастфуд. То бързо станало международно.
В основата на движението Слоуфуд стои разбирането, че храната не трябва да бъде глобална, продаваща се по целия свят под известни брандове, а местна – такава, каквато е била ядена в дадената местност от векове. Тя трябва да бъде натурална, свежа, приготвена вкъщи, а не във фабрики-кухни – огромните предприятия на световната хранителна промишленост.
Слоуфуд предлага добра, свежа и качествена местна храна, която преимуществено се прави от органични продукти. Те се култивират и отглеждат чрез традиционните методи на селското стопанство – без синтетични подобрение и прочие химикали, без антибиотици, стимулатори и хормони на растежа.
Полетата трябва да са чисти, да не са заразени с токсични вещества и селскостопански химикали. Животните и птиците трябва да се отглеждат в естествени условия, да не им е тясно, да могат да се разхождат. Храната им също трябва да бъде натурална.
Нашата храна трябва да бъде свежа и натурална. А продуктите – местни и сезонни, само тогава те са свежи. И кулинарните технологии трябва да бъдат местни, традиционни за тези земи, в които живеете. Цели поколения предци са натрупали безценен опит, изяснявайки как храната да бъде оптимална и как нйа-добре да се готви.
Днес Слоуфуд е част от по-мащабното Бавно Движение Slow Movement) – философия, която изповядва „Трябва да се бърза само когато е необходимо, целта е да намерите своето правилно темпо, tempo giusto“.
