Наскоро край един от типичните многоетажни блокове наблюдавах интересна картина. Зададе се младеж на около 17 години с някакви чанти в ръце. Тогава от входа излезе двойка на средна възраст. Младежът се спря като вкочанен и след секунда извика:
– Татко? Татко, това ти ли си?
Мъжът се спря насреща, загледа се в момчето, след което тихо, но напълно отчетливо произнесе:
– Сине, синко, ти ли си?
Мъжът бързо се завтече към младежа, който направи същото. Периодично се чуваше: „Татко“, „Сине“. Действието достигна кулминация.
Баща и син се срещаха, жални възгласи, силни прегръдки. Цялата картина напомни откъс от индийски филм. В объркването си не разбрах какво се случва.
И тогава жената, която излезе от входа заедно с „щастливия баща“, минавайки покрай тях, каза:
– Ето така живея с тези двама глупаци! Синът преди пет минути отиде до магазина…
