50-те години на XX век – британски кораб, превозващ бутилки с вино мадейра от Португалия, стигнал до крайната си точка – пристанище в Шотландия.
Един от моряците отишъл до товарното отделение, за да провери дали всички бутилки са свалени. Без да знае това, друг от екипажа заключил вратата отвън и така морякът останал затворен в хладилното помещение.
Клетникът удрял по вратата, вдигал шум, но неуспешно – така и никой не го чувал, а корабът поел по обратния курс към Португалия.
Морякът имал достатъчно количество храна, но знаел, че няма да оцелее дълго при толкова ниски температури.
Взел парче метал и с цялата си енергия започнал да описва по стената час след час, ден след ден, историята на клетия си плен.
Мъжът описал агонията си с научна прецизност – как тялото му се парализира от студа, как замръзват носът му, пръстите на ръцете и краката.
Когато корабът пуснал котва в Лисабон, капитанът отворил отделението и намерил моряка мъртъв. Екипажът прочел надрасканото по стените, но най-удивителното било друго.
Капитанът измерил температурата на въздуха вътре в помещението. Термометърът показал 19 градуса. Тъй като корабът се връщал към Португалия без товар, охладителната система изобщо не била включена.
Мъжът загинал, само защото си помислил, че е студено. Морякът станал жертва на собственото си въображение.
