Един ден професор влязъл в залата за лекция по философия.
На масата пред него имало няколко предмета.
Без да каже и дума, той взел един голям трилитров буркан и започнал да го пълни с топки за голф.
Когато приключил, попитал студентите:
— Пълен ли е този буркан?
Студентите хорово отвърнали:
— Да, пълен е.
Тогава професорът взел кутия с дребен чакъл и я изсипал в буркана. Разклатил го леко и камъчетата запълнили празнините между топките за голф.
— А сега пълен ли е? — попитал отново.
Студентите се усмихнали:
— Сега със сигурност е пълен!
След това той изсипал в буркана една кутия с пясък. Пясъкът се промъкнал във всички пролуки между топките и чакъла.
— А сега? — попитал професорът.
Студентите се засмели:
— Е, сега вече наистина няма място за нищо!
Професорът се усмихнал, навел се под масата и извадил две чаши кафе. Внимателно ги излял в буркана. Кафето попило в пясъка, запълвайки дори и най-малките пролуки.
Аудиторията избухнала в смях.
Когато всички се успокоили, професорът заговорил:
— Представете си, че този буркан е вашият живот.
Топките за голф са най-важното: вашето семейство, децата, здравето, приятелите, любимите занимания.
Дори всичко останало да изчезне, ако това остане — животът ви пак ще бъде пълноценен.
Чакълът — това са също важни неща: работата, домът, колата.
А пясъкът — това са всички останали дреболии: ежедневни грижи, битовизми, ненужни тревоги.
Ако първо напълните буркана с пясък, няма да остане място нито за чакъла, нито за топките за голф.
Същото важи и за живота: ако изразходвате времето и енергията си само за дреболии,
няма да остане място за наистина важните неща.
Професорът замълчал за миг, после добавил:
— Затова…
Намирайте време за онези, които обичате.
Играйте с децата си.
Отидете най-после на преглед, който все отлагате.
Поканете любимия човек на вечеря —
дори да е просто пица или чаша чай в кухнята.
Съдовете, чистенето, задачите —
всичко това може да почака.
Тогава една студентка вдигнала ръка и попитала:
— А какво означава кафето?
Професорът се усмихнал:
— Радвам се, че попита.
То е просто напомняне: дори когато животът изглежда изпълнен до краен предел,
винаги ще се намери място за две чаши кафе с онези, които обичате.
