Отивам днес на оперативка на служителите в моргата. Всички сме на местата си в очакване на началника Павлов. Той влетява:
– Мамка ви! Кой вчера е бил дежурен вчера?!
– А какво се е случило? Какъв е проблемът?
Гледаме как Павлов окончателно побеснява.
– Кой е дежурил вчера, бе!
Става Кънев:
– Аз.
Павлов:
– Беше ли на повикване?
– Да.
– Покойницата взе ли я?
Кънев:
– Взех я. (гледам как Кънев става все по-замислен и с измъчен вид).
Павлов:
– И?!
Кънев:
– Господин Павлов, ами… откарах я към моргата, но там нямаше място…
Павлов:
– Продължавай…
А тя – старица – не мога да я оставя просто на пода. Тогава я сложих на стола до охраната (охранителят ни както винаги е бил леш пиян) … а тя вззе да се изплъзва и я привързах с връвчица, в едната ръка ѝ сложих паспорта, в другата – смъртния акт.
Преди Кънев да довърши вече всички бяхме наострили слух и буквално виехме.
Павлов:
– Не само, че охраната цяла вечер ѝ е разказвал вицове, а на сутринта дошла чистачката, също бабка между другото, и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи… Чистачката си помислила, че бабата е заспала и повдигнала краката ѝ да почисти, а когато чистачката проумяла, че бабата е умряла, загубила съзнание и документите от покойницата паднали право върху чистачката…
Санитарите помислили, че именно чистачката е покойницата, тъй като документите лежали върху нея. Качили я в катафалката и я откарали в залата за аутопсия, където я съблекли и приготвили за дисекция.
В това време дошли студенти от 1 курс от Медицинската да присъстват на аутопсията, преподавателят се готвел да направи първия разрез, обърнал главата на чистачката, която в този момент отворила очи и се събудила. Всички припаднали, дори и преподавателят…
