Искам да разкажа една случка, която видях преди дни. Вечерта влезнах в едно кафене да си купя чаша кафе. На опашката имаше малко хора (първа беше една баба на вид бездомна или много бедна, двама младежи, мъж на средна възраст и аз).
Та бабата каза на продавача, че е измръзнала и помоли за чаша гореща вода.
Помислих си, че продавачът ще ú откаже, но сбърках – продавачът ú приготви чай, напълни ú един пакет с всякакви сладки, опакова ú един хляб, сложи я на една маса и каза, че сега ще донесе гореща супа. Бабата не вярваше на своето щастие и едва не се разплака.
Тъй като това отне известно време, стоящите зад бабата младежи започнаха силно да се възмущават, да викат, че в кафене в центъра не трябва да се пускат, а какво остава да се обслужват всякакви бездомници и всякаква паплач.
Когато дойде техният ред, продавачът не им обърна внимание и започна да приема поръчката на стоящия зад тях мъж.
Двете момчета се възмутиха, че са ги пропуснали и получиха отговор от продавача: „Не обслужваме всякаква паплач.“ Трябваше да видите реакцията на младежите, виковете им и обидите им. Поискаха да бъде извикан мениджъра.
Когато дойде мениджърът и разбра цялата ситуация, той просто отпрати момчетата и ги помоли да не идват повече в кафенето. Така че, ако сте продавачът или мениджърът на това кафене, да знаете, че постъпихте правилно. А двамата младежи трябва да се научат да уважават другите хора.
